Когато дървото гори, то отделя газове и всъщност тези газове горят, а не самото дърво.
Някои от тези газове горят лесно и напълно, а други горят само частично и оставят дим и сажди.
Този досаден дим съдържа много замърсители, но също и енергия.
В открития огън и в повечето печки на дърва димът отива във въздуха или комина и ви оставя само част от топлината, която дървото може да даде.
Ако можехме да задържим повече топлина в този огън и да добавим кислород, той би изгорял напълно.
Ракетната печка прави точно това и с нашите подобрения постигаме ефективност на горенето значително над 98%. Топлинната ефективност – делът от енергията на дървото, който стига до стаята ви като топлина – е 80.6% за Gamera 7 и 75.4% за Tiny 3, тествана от SGS
Искате ли технически подробности?
От какво се състои сухата и мъртва дървесина като горивен материал?
В дървото всяко материално вещество е изградено от атоми, подредени в молекули, които на свой ред изграждат клетките на различните тъкани. Около 40-45% от дървесината е целулоза, 23-32% – хемицелулоза, от 15 до 25% – лигнин, няколко процента вода и разнообразни вещества, които за краткост и простота ще наречем „други“.
Целулозата е кристален неразклонен биополимер без мирис и вкус, неразтворим във вода, изграден от въглерод, водород и кислород. Хемицелулоза се нарича всяка от група хетерополимери, които за разлика от целулозата са аморфни, а веригите им са разклонени и образуват слаба структура.
Лигнинът е сложен полимер, изграден от ароматни алкохоли, наречени монолигноли. След целулозата това е най-разпространеният полимер на света. Лигнинът придава на всяко дърво специфичните му качества – здравина и твърдост. Той е необичаен, със силно разклонена хетерогенна структура. Благодарение на лигнина всяко стръкче трева, всеки храст и изобщо всяко растение стои изправено, издържа на вятъра и на докосването на минувачите.
А сега малко за температурата на горене, топлината, пламъка и светлината:
За да разберем по-добре горенето, трябва да знаем какво е температура. Температурата е мярка за степента на движение на атомите и молекулите, които изграждат веществото. На теория тя може да варира от нула до безкрайност. Но в действителност абсолютната нула не може да бъде достигната – тя съществува само във въображението на учените. Абсолютна нула означава пълна липса на движение. Подобно състояние противоречи на природата на живота и енергията.
Така че когато започнем да нагряваме дадено вещество, неговите частици започват да ускоряват своя танц. Нагряването означава внасяне на енергия.
Топлината, за краткост, я наричаме топлина. Топлина се получава например от горенето на дърва, но не само.
Горенето е бързо окисление на дадено вещество, което за краткост ще наричаме гориво, при което се отделят топлина, светлина и смес от продукти – за предпочитане твърди частици, газове и вода.
Всеки материал има критична температура, при която започва да гори. Когато има нужното количество гориво, кислород и температура, горенето може да започне.
Да се върнем към дървото и мислено да запалим огън. Тук са подредени тънки и дебели клони – те са нашето гориво, а наоколо е пълно с кислорода, който дишаме с всяка глътка. Остава само да повишим температурата на някои от клоните до критичната стойност. Можете да потриете малко или просто да използвате източник на топлина, например запалка. Източникът на енергия започва да ускорява танца на градивните частици, движенията им се засилват, започва процес на разрушаване. Движенията стават толкова силни, че надвладяват силите, които държат атомите в молекулите и молекулите в клетките. Всичко вибрира и трепти! Бавно, но сигурно целулозата и лигнинът започват да се разпадат, дългите вериги започват да се трошат, виждаме дим – малки късчета дърво във въздуха. Температурата расте още, разпадът става още по-силен и около нас се появяват газове (спомнете си алкохолите на лигнина) и ето го нашето горивно съединение – частици дим, смесени с разнообразни газообразни въглеводороди. Всичко това се е образувало от разпадането на целулозата и лигнина, но все още няма горене. Горенето е предшествано от пръскане и газификация на целулозата и лигнина (пиролиза). Сега молекулите на тези газове се блъскат все по-силно със свободния кислород във въздуха, докато в някой момент ударите станат толкова мощни, че кислородът се вмъква в газовата молекула, свързва се с част от нея и я разкъсва, тя избухва – бум! Горенето е започнало. Енергията, освободена от отломките на разрушените клетки, е онова, което наричаме топлина, и не само!
Реакцията се ускорява – всяка окислена молекула се разпада, освобождава енергия и дава част от нея на други молекули. Процесът става толкова интензивен, че наоколо започва да се появява светлина от пламъци. Атомите и молекулите се сблъскват яростно помежду си, увеличавайки вътрешната си енергия, която след миг се освобождава под формата на светлина. Инфрачервена, видима и дори ултравиолетова. Светлината също грее. Особено инфрачервената. Колкото по-висока е температурата, толкова по-ярки са пламъците.
Светлината също носи част от топлинната енергия, отделена при горенето. Тя се нарича лъчиста енергия.
Пламъците се виждат в огъня. Те се излъчват от горещи газове и частици.
Какво представляват печките?
Печките са уреди, които чрез изгаряне на гориво отдават топлина и служат за различни цели и нужди. Ефективността на всяка печка се определя основно от две неща – първо, колко пълно изгаря горивото и второ, каква част от топлината остава използваема.
Най-неефективната форма на горене е откритият огън. Затова първо са измислени печките. Днес всички печки и камини, за да работят добре, се нуждаят от комин. Коминът извежда отработените газове и неизгорелите частици дим извън дома ви. Освен това създава „тягата“ на печката, засмуква въздух и така подава кислород в горивната камера.
Тягата на комина зависи от височината му и от температурната разлика между отработените газове и околния въздух. Важен фактор е и сечението на комина. При най-популярния ни размер димоотводната тръба е с диаметър 13 cm. Следователно минималното сечение на комина трябва да е 13 cm. Всъщност коминът може да има няколко канала, така че един комин да обслужва няколко печки, но всяка печка изисква отделен канал със съответното сечение.
Стесненията, острите завои и дори грапавите повърхности затрудняват движението на газовете.
Коминът трябва да е разположен така, че да е най-високата част на покрива и далеч от високи хълмове и сгради, защото вятърът, преминавайки покрай тях, създава зони с различно налягане, което влияе на работата на комина.
Второ, необходима е добра изолация, за да остава коминът топъл, което по-ефективно поддържа издигането на отработените газове. Ако коминът е студен, газът, който се движи в него, се охлажда, свива се, става по-тежък и пада надолу. Така се създават и условия за кондензация.
И така, комините са неразделна част от печката. И те се нуждаят от поддръжка. Трябва да се чистят. Но защо? При идеално горене остават само вода и въглероден диоксид. Но идеално горене няма никъде. Дори двигателят с вътрешно горене изхвърля дим и газове, макар че е доста усъвършенствано устройство и работи с добре рафинирано гориво.
В повечето печки с ниска ефективност само малка част от горивото изгаря. Останалото – смес от отработени газове, неизгорели газове, частици дим, пепел и водна пара – се движи по комина и попада в атмосферата. По пътя през комина частиците дим и пепел се слепват и полепват по него, подпомагани от топлината, влагата и газовете. Тези слоеве намаляват ефективното сечение на комина и затрудняват движението на газовете, а печката обикновено започва да пуши обратно в стаята. Такива отлагания се образуват и в димоотводните тръби.
Поддържането на тяга в печката изисква постоянно изпускане на горещи газове през комина. Това е вторият фактор, от който зависи ефективността на печката като цяло. Първо, около 50-70% от горивото се превръща в топлина и второ, само част от тази топлина е използваема. Останалото излиза през комина.
Основни предимства на ракетната печка.
Сега, след като хвърлихме малко светлина върху печката и горенето, ще ни е по-лесно да разберем как работи и защо ракетната печка е по-ефективна.
Снимката по-долу показва схематичното устройство на такава печка. В основата корпусът на печката е изработен от огнеупорен и изолиращ материал, който по форма наподобява буквата J. Както се вижда на снимката, клоните се поставят в късата вертикална част, огънят гори в хоризонталната горивна камера, а газовете и димът преминават през централния комин, след което попадат в пространството, ограничено от цилиндричния метален кожух, и се отвеждат към димоотводната тръба и комина. Нищо сложно, нали? Какво тогава прави печката по-ефективна? По същество две неща.
Схема
Първо нека погледнем централния комин. Както вече споменахме, този елемент е изработен от огнеупорен и топлоизолиращ материал. Така той издържа на високи температури, но не провежда добре топлината. Ниската топлопроводимост е важна. Благодарение на нея централният комин се нагрява до високи температури от порядъка на 800 до 1000 градуса. Това не става веднага, както при обикновена печка. Необходими са около 20 до 30 минути, в зависимост от интензивността на горенето, за да се загрее добре централният комин. Когато това стане, казваме, че печката работи в „ракетен“ режим.
А сега да се върнем към въображаемия огън, който запалихме. Представете си, че горенето е започнало, централният комин е топъл и печката работи. Какво се случва тук, което е различно от обикновена печка? Смес от изгорели и неизгорели газове, дим и водна пара, получени от горенето на материала в хоризонталната горивна камера, преминава през горещия централен комин, допира се до горещите стени и всичко, което не е изгоряло в хоризонталната камера, изгаря тук. Това означава, че колкото по-висок е централният комин, толкова по-добре ще гори. Това се нарича вторично горене. Частиците (атомите) на материала, от който е направен централният комин, вибрират с голяма интензивност, но остават на мястото си и материалът не се разпада. Затова казваме, че е огнеупорен. Молекулите на газовата смес, приближавайки стените, получават допълнителна енергия, ускоряват движението си и при контакт с кислорода изгарят, при което се отделя топлина – част от нея напуска комина, а друга част поддържа температурата му. Такава е ролята на централния комин – един много важен елемент, който заедно с хоризонталната горивна камера е сърцето на ракетната печка.
Друго интересно явление, което е резултат от конструкцията на ракетните печки, е тягата. Ракетната печка създава собствена тяга. Това означава, че може да работи и без комин! Можете просто да изведете димоотвода през прозореца и готово. Все пак коминът подпомага ефективността и мощността ѝ. Как се получава самоподдържащата се, „ракетна“ тяга? Горещата газова смес, напускаща централния комин, попада в пространството между него и цилиндричния кожух и се охлажда. Това е така, защото цилиндричният корпус, който е метален, е в контакт с околния въздух, чиято температура е, да речем, около 22 градуса, а газовата смес, излизаща от централния комин, е с температура над 400 градуса. Охладеният газ се свива и налягането в пространството около комина спада – образува се вакуум, с чиято помощ печката „засмуква“ въздух през отвора на горивната камера. Затова е важно външният корпус да е добре уплътнен.
Ракетната тяга е голям плюс. Тя ни позволява да оползотворим максимално топлината, получена при горенето. Това става, като отработените газове се прекарват през достатъчно дълги димоотводни тръби, които действат като топлообменници. Важно е да се знае, че тягата на ракетната печка не може да се регулира с клапа в димоотводната тръба. Причината е, че „ракетната“ тяга „избутва“ газовете и ако поставим преграда по пътя им, те започват да излизат през съединенията на тръбите и да навлизат в помещението.
Работата с ракетна печка има своите тънкости. И тук имаме перфектно горене по всяко време. И все пак дори автомобилните двигатели понякога изпускат дим. Оптималното горене се постига при оптимално съотношение между топлина, гориво и кислород.
Ракетната печка ни позволява да се наслаждаваме на полуотворен огън, разпалва се бързо и лесно и ни дава по-добър контрол над интензивността на горенето.